Култура

Проф. Жени Захариева, председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци: Оставаме без опери и симфонични оркестри

27.06.2010

Реформата, която стартира във всички сфери на културата, е на път да остави България без оперни театри, симфонични оркестри и други професионални музикални ансамбли. Твърдо заявявам, че професионалната музикална култура на страната ни е застрашена от унищожаване. Всичките ни състави работят вече на санитарен минимум и със средна работна заплата под средната за страната. Казвам го с мъка и тревога. За по-малко от 100 години ние, българите, създадохме завиден „конвертируем продукт” - става дума за нашата професионална музикална култура. В момента този продукт е застрашен от изчезване.
Поздравления за г-н Дянков за съкращенията, които започна да прави в администрацията. Ето един пример от Хасково. Общината, поради намаления бюджет, предлага за съкращение 40 служители от своите 296 (което е под 20%). В същото време за симфоничния оркестър, народния и духовия, съкращенията са 50%. Това означава, че тези състави са обречени на гибел. Защото има пределна численост, под която те не могат да съществуват. Като излезем от кризата, общината ще си назначи отново тези 40 бройки, но няма да може да възстанови своите музикални институти. Така е не само в Хасково, но в Разград, и в Русе.
Със съкращението на бюджета ще се ликвидират всичките 17 държавни културни института – опери и филхармонии. Съзнателно се разпространява невярна информация за броя на оперите в Австрия, Италия, Германия, Франция. Истината е, че в тези страни музикални институции не се съкращават. Да вземем Италия: 14 оперни театъра, които са с подкрепа 200 млн. евро годишно. 28 оперни театъра, които получават 14 млн. евро годишно. 13 оркестъра, които имат подкрепа от 13 млн. евро годишно. 14 оперни оркестъра, включени в бройката по-горе за подпомагане. Т.е. общо оперните театъра в Италия, които се поддържат от държавата, са 42... А у нас са 6 плюс една камерна опера и 2 оперети – всичките с жалък бюджет. Безспорно и в нашата сфера са нужни промени. Първо, трябва да се дефинира минималното количество музиканти, необходими за функциониране на всяка една музикална институция, т.нар. санитарен минимум. Ние настояваме да има закон за сценичните изкуства, защото законът е защита, защото в такъв случай няма танцьорите от известния фолклорен ансамбъл „Странджа” да се числят като служители към Младежкия дом на общината в Бургас, а ще си бъдат самостоятелен културен институт. Крайно време е да се помисли и за алтернативни форми на финансиране, както има в другите европейски страни: фондове, отчисления на процент от продадени билети, реални облекчения за бизнесмени, дали пари за изкуство. В Италия са въвели 40% облекчение за бизнесмени, които подкрепят изкуството, а нашият парламент „роди” един калпав Закон за меценатството, който не върши никаква работа. Като прибавим и т.нар. система СЕБРА, която събира и последните стотинки от приходите на културните институти, се стига дотам, че колкото си по-добър специалист, толкова по-малко печелиш със своя труд. А да не говорим за добрите солисти, тези с международни награди, които в момента не могат да изнасят концерти с хонорар, ако нямат спонсор. Някой ще каже, че пазарът налага своите закони. Само че у нас политическата класа налага съзнателно примитивно неевропейско разбиране на пазарните принципи. Абсолютизирането на пазара не може да бъде цел и критерий за развитието в сферата на културата. Има конвенции на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство, документът „Адженда 21”, приет през 1992 г. в Рио де Жанейро и подписан от българския президент, който е Програма за устойчиво развитие, за нов световен ред, има и Лисабонска стратегия, която подкрепя културата.
В наши дни се борим да запазим природата за бъдещото поколение, със същата отговорност трябва да подходим и към запазването на духовните ценности за нашите деца.
Съюзът на музикалните и танцовите дейци вече е член на Международната федерация на музикантите FIM, която е член на Комисията за социалния диалог в Европейската комисия. Надявам се това членство да бъде предпоставка и за ползотворен диалог с властта за оцеляването на културата.

 

Документ: 1277906978_в.Класа.doc