Пресконференция на 15 юли 2010 г.

Днес, 15 юли 2010,  по инициатива на творческите съюзи на българските композитори и музикалните и танцови дейци се проведе пресконференция за обсъждане на представените в медиите проекти за реформа.

Считаме, че предвидените от МК  мерки за преструктуриране на музикалните институти ще нанесат съкрушителен удар по оркестрите и оперите и може да доведат до тяхната ликвидация. Този проект за реформа не е съгласуван и не е обсъждан с музикалната гилдия, противоречи на европейската традиция и практика и нарушава редица документи, подписани от държавата, като: конвенцията от 1992 г от Рио де Жанейро, Лисабонската стратегия и конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство.

Работната група в областта на музиката, определена със заповед на министъра, излезе със заключение, че е невъзможно да се прави реформа, без да има приета национална стратегия и закон за сценичните изкуства. Участниците не приеха предложените от министерството модели. Числеността на музикантите е намаляла от 11000 през 1990 г на по-малко от 3000 през настоящата година, докато държавната администрация е увеличена за същия период от 8 на 18%. Следващо съкращение ще доведе музикалните институти до невъзможност да изпълняват своята дейност.

Доколкото основен аргумент за провеждане на промените от Министерството е икономическата криза, ние бихме цитирали писмото на М. Пембертон, директор  на Асоциацията на британските оркестри до министър В.Рашидов:

„Изкуството е по-важно от всякога за намалението на щетите от рецесията. То е част от решението (на  кризата), а не от проблема, като предлага работни места ....и генерира финансова възвръщаемост на публичните инвестиции. Намалението на финансирането в момента ще има непоправими последици в дългосрочен план.”

На проведената пресконференция се взе решение за искане на спешна среща с министър-председателя на РБ. Синдикалните организации обявиха готовност за протестни действия.

Нека останем част от Европа и да не се превърнем в ориенталска държава, според определението на Стефан Цвайг:

„Европа свършва там, където не слушат класическа музика.....”