Уважаеми членове на СБМТД,

Позволявам си да поднеса на Вашето внимание информация  относно прилагането на сумарно изчисляване на работното време, за което сме Ви информирали неведнъж, тъй като ми бяха зададени за пореден път въпроси относно практиката в тази насока.

 Работодателят може да установява сумарно изчисляване  на  работното време – чл.142 от Кодекса на труда (КТ) с отчетен период от 1 или 2  месеца, но не повече от 4 месеца. При сумарно изчисляване на работното време ще бъде налице извънреден труд, само когато месечната норма работно време е превишена ( писмо N 261344 от 6.08.2004 г.  на МТСП). 

Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установява сумарно изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 4 месеца. Максималната продължителност на работнасмяна при сумарно изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено  работно време - до 1 час над намаленото им работно време.

От тези разпоредби следва, че работодателят може да установява сумарно изчисляване на работното време с отчетен период от 1 или 2 месеца, но изчисляване на извънреден труд ще бъде налице,  само когато месечната норма работно време е превишена.

При сумирано изчисляване на работното време и работа „по график" обикновено работниците и служителите почиват в различни дни от седмицата, поради това и работата през дните събота и неделя, когато те са работни дни по график, не се смятат за  извънреден труд. Само когато работното време се отчита подневно, тогава за работа през почивните дни –  събота и неделя, се смята за полагане на извънреден труд.

Друга важна особеност при този вид труд е следната:Осигуряването на почивка през следващата работна седмица не означава ползване на платен или неплатен отпуск, а ползване на почивка по смисъла на раздел III - „Почивки" от глава седма „Работно време и почивки" на КТ (чл. 153, ал. 4).

Разпоредбата на чл. 153, ал. 2 от КТ, преди изменението й, влязло  в сила от 1.08.2004 г., предвиждаше, че при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 24 часа. Това означава, че разпоредбата предвиждаше само междуседмична почивка, в която не е включена междудневната почивка от 12 часа, установена с чл. 152 от КТ. Поради това се налага изменението и допълнението, което включва междуседмичната и междудневната почивка, която е в размер на 36 часа.

Разпоредбата на чл. 153, ал. 4 от КТ предвижда, че за положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. 

Следователно осигуряването на почивка през следващата работна седмица не означава ползване на платен или неплатен отпуск, а ползване на почивка по смисъла на раздел III - „Почивки" от глава седма „Работно време и почивки" на КТ.

Съгласно чл. 352, т. 1 от КТ за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил в почивните и в празничните дни.

Това са само част от въпросите, които се разискват към настоящия момент в културните институции в бранша за евентуално договаряне на новите КТД. Ето защо много е важно всеки детайл да бъде добре обмислен и синхронизиран с СБМТД. Очаквам Вашите коментари и въпроси по този текст.

                                                           Илка Димитрова,

                                                                  юрисконсулт на СБМТД


Правна консултация
Член на F I M
Member of F I M
Logo Fim
Член на КНСБ
Member of CITUP
Logo KNSB