Учреден през 1901 г в гр. София, като Първо сдружение на професионалните музиканти в България. Учредителното събрание през октомври, на което се избира първото настоятелство на т.нар. МУЗИКАЛНА СПОМАГАТЕЛНА ДРУЖБА е в състав: председател Никифор Кръстев , подпредседател Нено Парпулов, секретар Александър Яначков (по чиято инициатива се създава сдружението) и касиер Петър Джантов.
През 1902 г. то се преименува в ПЪРВА МУЗИКАЛНА СПОМАГАТЕЛНА ДРУЖБА „ЦАР ДАВИД„. В периода 1901 – 1903г. се поставя начало на организираното музикантско движение у нас с усилената дейност и инициатива на учителите по музика и на военните капелмайстори. То обхваща оркестантите от заведенията, организирани в ПЪРВА МУЗИКАЛНА СПОМАГАТЕЛНА ДРУЖБА „ЦАР ДАВИД „, а по–късно и учителите по музика и капелмайсторите от военните духови оркестри, членуващи в Български музикален съюз.
На проведеният през 1904г ІІ музикален конгрес се учредява БЪЛГАРСКИ МУЗИКАЛЕН СЪЮЗ. Конгресът взема решение за издаване на печатен орган „Музикален вестник” . Новосъздаденият съюз се занимава както с проблемите на училищното музикално обучение и възпитание така и с въпросите на музикалната критика, с обединването на всички музикални дейци от страната. Образуват се музикални дружества из цялата страна.
Хиляда деветстотин и четвърта година, става рождена и за първото Българско народно частно училище с директор Николай Николаев и преподаватели Петко Наумов, Хенрих Визнер, Катя Стоянова и Димитър Попиванов. През 1909 се провежда петият музикален конгрес на който се приема Устав на Българския музикален съюз.
През периода на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война организационната работа запада поради съществуващите недоимък, жертви и търсене на нова насока за препитание и за организиране на държавата .
Оживление в творческият живот се наблюдава през 1921г. когато ,се учредява Български Професионален Музикален Съюз с около 1000 членове и председател К .Елмазов. Същата година музикалното училище в София става ДЪРЖАВНА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ, а на 11 април 1922 се провежда –І конгрес на СЪЮЗА НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ МУЗИКАНТИ В БЪЛГАРИЯ.
На 15 февруари 1934г. се свиква извънреден възстановителен конгрес на СПМБ, който анализира и отчита изминаите години на застой и излиза с решения свързани с тежкото положение на музикантите поради масовата безработица.
Със започването на Втората Световна Война Съюзите не са в състояние да развиват организационна и творческа дейност.
На 04.07.1953 г.се свиква обединителен пленум на работниците по изкуствата , който решава през 1954г. да се сформира ОБЩ СЪЮЗ НА РАБОТНИЦИТЕ ПО ИЗКУСТВАТА – РАБИЗ,
През 1965г. творческият дом на музиканта е базата, която подготвя създаването на творческо-професионален съюз на музикланите дейци в България. На 06 и 07 юли 1965г. е свикан Учредителен конгрес на Съюза на музикалните дейци (СМД). За председател е избран проф. Димитър Русков, за заместник председатели Катя Попова и Богомил Стършенов, за секретар Сава Димитров.Съюзът обединява 6000 организирани български музиканти - представители на различни жанрове. Създават се 9 творчески съюза секции, ръководени от членове на Президиума.
На следващата(1966г.) започва да излиза ведомствен бюлетин на (СМД) „ Музикални хоризонти” и библиотека „В помощ на музиканта„, с редактор и основател Слав Кожужров.
На VІІ конгрес на Съюза на музикалните дейци се избира нов Централен комитет с председател проф. Александър Нейнски и главен секретар Сава Димитров.На VІІІ и IX конгрес проф. Александър Нейнски е преизбран като председател.
Февруари 1984г. на X редовен конгрес на Съюза Музикалните Дейци в Бълария за председател е избран проф. Георги Робев.
През 1990г. на XІІ извънреден конгрес Съюзът е преименуван на СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ МУЗИКАЛНИ И ТАНЦОВИ ДЕЙЦИ. За председател и избран проф. Димитър Козев .
На XІІІ извънреден конгрес за председател е избран Веселин Байчев, а на XІV редовен конгрес – проф.Драгомир Ненов който е преизбран и на XV конгрес.
1999г. XVІ – извънреден конгрес на СБМТД избира за председател проф. Жени Захариева, която е преизбрана и на XVІІ, XVІІІ и XІX конгрес на съюза.
Съюзът на българските музикални и танцови дейци е наследник и продължител на демократичните професионални традициии в българската музикална култура. Днес той отстоява и защитава, творческите, професионалните и синдикалните права на своите членове на базата на своят богат опит и традиции.
През 1902 г. то се преименува в ПЪРВА МУЗИКАЛНА СПОМАГАТЕЛНА ДРУЖБА „ЦАР ДАВИД„. В периода 1901 – 1903г. се поставя начало на организираното музикантско движение у нас с усилената дейност и инициатива на учителите по музика и на военните капелмайстори. То обхваща оркестантите от заведенията, организирани в ПЪРВА МУЗИКАЛНА СПОМАГАТЕЛНА ДРУЖБА „ЦАР ДАВИД „, а по–късно и учителите по музика и капелмайсторите от военните духови оркестри, членуващи в Български музикален съюз.
На проведеният през 1904г ІІ музикален конгрес се учредява БЪЛГАРСКИ МУЗИКАЛЕН СЪЮЗ. Конгресът взема решение за издаване на печатен орган „Музикален вестник” . Новосъздаденият съюз се занимава както с проблемите на училищното музикално обучение и възпитание така и с въпросите на музикалната критика, с обединването на всички музикални дейци от страната. Образуват се музикални дружества из цялата страна.
Хиляда деветстотин и четвърта година, става рождена и за първото Българско народно частно училище с директор Николай Николаев и преподаватели Петко Наумов, Хенрих Визнер, Катя Стоянова и Димитър Попиванов. През 1909 се провежда петият музикален конгрес на който се приема Устав на Българския музикален съюз.
През периода на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война организационната работа запада поради съществуващите недоимък, жертви и търсене на нова насока за препитание и за организиране на държавата .
Оживление в творческият живот се наблюдава през 1921г. когато ,се учредява Български Професионален Музикален Съюз с около 1000 членове и председател К .Елмазов. Същата година музикалното училище в София става ДЪРЖАВНА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ, а на 11 април 1922 се провежда –І конгрес на СЪЮЗА НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ МУЗИКАНТИ В БЪЛГАРИЯ.
На 15 февруари 1934г. се свиква извънреден възстановителен конгрес на СПМБ, който анализира и отчита изминаите години на застой и излиза с решения свързани с тежкото положение на музикантите поради масовата безработица.
Със започването на Втората Световна Война Съюзите не са в състояние да развиват организационна и творческа дейност.
На 04.07.1953 г.се свиква обединителен пленум на работниците по изкуствата , който решава през 1954г. да се сформира ОБЩ СЪЮЗ НА РАБОТНИЦИТЕ ПО ИЗКУСТВАТА – РАБИЗ,
През 1965г. творческият дом на музиканта е базата, която подготвя създаването на творческо-професионален съюз на музикланите дейци в България. На 06 и 07 юли 1965г. е свикан Учредителен конгрес на Съюза на музикалните дейци (СМД). За председател е избран проф. Димитър Русков, за заместник председатели Катя Попова и Богомил Стършенов, за секретар Сава Димитров.Съюзът обединява 6000 организирани български музиканти - представители на различни жанрове. Създават се 9 творчески съюза секции, ръководени от членове на Президиума.
На следващата(1966г.) започва да излиза ведомствен бюлетин на (СМД) „ Музикални хоризонти” и библиотека „В помощ на музиканта„, с редактор и основател Слав Кожужров.
На VІІ конгрес на Съюза на музикалните дейци се избира нов Централен комитет с председател проф. Александър Нейнски и главен секретар Сава Димитров.На VІІІ и IX конгрес проф. Александър Нейнски е преизбран като председател.
Февруари 1984г. на X редовен конгрес на Съюза Музикалните Дейци в Бълария за председател е избран проф. Георги Робев.
През 1990г. на XІІ извънреден конгрес Съюзът е преименуван на СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ МУЗИКАЛНИ И ТАНЦОВИ ДЕЙЦИ. За председател и избран проф. Димитър Козев .
На XІІІ извънреден конгрес за председател е избран Веселин Байчев, а на XІV редовен конгрес – проф.Драгомир Ненов който е преизбран и на XV конгрес.
1999г. XVІ – извънреден конгрес на СБМТД избира за председател проф. Жени Захариева, която е преизбрана и на XVІІ, XVІІІ и XІX конгрес на съюза.
Съюзът на българските музикални и танцови дейци е наследник и продължител на демократичните професионални традициии в българската музикална култура. Днес той отстоява и защитава, творческите, професионалните и синдикалните права на своите членове на базата на своят богат опит и традиции.
